Щастието е пълно, само когато е споделено: позитивна социална интеграция на младежи с физически увреждания

Посвещаваме втората акция за солидарно общуване сред природата на този проект на Световните дни за младежка активност в България. В четвъртък ще се включим солидарно в походът по случай денят на Земята  - http://forthenature.org/actions/237

Реализиран с финансовата подкрепа на Програма "Младежта в действие" на ЕС, този проект е един смел опит в позитивно мислене и действия, с които се фокусираме върху градивния процес на взаимно откриване, разширяване и споделяне на възможностите, стремежите и уменията на онези младежи, които виждат света от височина 1,50 м (височината на инвалидната количка) и група техни връстници, които желаят с радост да споделят гледката от върха, защото вярваме, че това преживяване „изпълва с красота и вдъхновение не само очите, но и сърцето“.

Нарекохме този наша инициатива „ЩАСТИЕТО Е ПЪЛНО, САМО КОГАТО Е СПОДЕЛЕНО“, защото:

• защото вярваме, че позитивните действия и нагласа са онази “магическа субстанция”, с която можем да увеличим положителното, усмихнато и вдъхновено състояние на всеки един от нас независимо от физическите ограничения, и че само тогава, по един естествен начин ще успеем да трансформираме негативите и пропастите в личния ни живат и този на обществото ни като цяло;

• защото искаме да споделим и обогатим хоризонта, уменията, мечтите, енергията си, радостта и вдъхновението от това да бъдем тук и сега, да бъдем заедно, да бъдем себе си, да имаме уникалния шанс да откриваме и споделяме хоризонтите на собствената си личност, на общността ни, на природата, на приятелството;

• защото можем да направим това с помощта на уникалното за България устройство за “солидарно общуване сред природата”, средствата на новите информационни технологии и Интернет и силата на доброволческата акция.

Този проект е естествено продължение на една мини пилотна младежка инициатива с наименование “Да споделиш хоризонта... с приятели”, www.horizonti.zaedno.net. Тя беше реализирана от екипа на ЗАЕДНО и доброволци в периода ноември 2008 – май 2009. Ние, преките участници в първите акции сформирахме екипа на инициативната група на проект “ЩАСТИЕТО” с огромното желание тази инициатива да продължи.

С този проект искаме да:
• да разнообразим, обогатим и «усмихнем» ежедневието на младите хора с физически увреждания, като им предоставим възможност да осъществят нови и разнообразни социални контакти, да добият нов опит и умения и изживяване на пълноценна разходка в планината;

• да вдъхновим и мобилизираме за участие в доброволчески и солидарни акции младите хора от местната общност, които обичат да прекарват свободното си време в планината, желаят да бъдат полезни и с готовност биха споделили радостта от това да бъдеш сред природата;

• да вдъхновим създаването на доброволческа младежка общност за “солидарно общуване сред природата” в България като изградим атрактивен бранд и визия, с които ще популяризираме в максимално широк кръг идеята за позитивно и солидарно общуване за млади хора, които са трудно подвижни и техните връстници, за да могат заедно да изживеят нещо ново, нещо, което повечето от тях вярват, че никога НЕ може да им се случи – да се изкачат на върха на планината, да бъдат полезни, да разширят хоризонта на собствените си възможности, и най-ценното... да изпитат щастието от пълноценното общуване с приятели;
ПРОБЛЕМЪТ, който искаме да решим с този проект:

• Проблем с мобилността на младите хора с физически увреждания – липсата на подходяща физическа среда прави невъзможно движението им на много места в града и особено сред природата.

• Социалната изолация - проблемът с общуването, социалните контакти и личностната реализация на младежите с физически увреждания – в България все още ни липсва култура и установени практики на свободната срещата и прогресивния диалог между младите хора с различните и специфични възможности. Младите хора с физически увреждания преживяват този проблем изключително тежко. В период, в който имат нарастваща нужда да разширяват своята мрежа от социални контакти, да общуват пълноценно с техни връстници, да се развиват в интелектуален и емоционален план като научават и преживяват нови неща, те се оказват в един “капан”, от който е трудно да излязат без помощта на най-близките си. Това най-често са хората, които ги обгрижват, хора, които са подложени на огромния стрес да отговарят за задоволяването на всички ежедневни нужди на един трудноподвижен човек.

• Липсата на култура и установени практики, средстав и методи основани на принципа на социалната солидарност или т.нар. помощ за взаимопомощ.